В Дома на Европа обсъждат онлайн медиите и езика на омраза

Автор Marginalia

В навечерието на международния ден на ромите в Дома на Европа ще се проведе заключителна дискусия по проекта „Противодействие на онлайн слово на омраза срещу ромите чрез наблюдение, докладване и правна защита, водено от доброволци“. осъществяван с подкрепата на Европейската комисия, програма „Граждани, равенство, права и ценности“. Проектът е съвместна инициатива за противодействие на словото на омраза в онлайн и офлайн среда срещу роми.

В рамките на последните две години в проектните дейности са ангажирани доброволци от различен етнически произход, които наблюдаваха и докладваха случаи на реч на омраза в онлайн пространството с цел директно противодействие и правна защита на жертви на враждебна реч в България, Словакия, и Румъния.

Целите на проекта включват и повишаване чувствителността сред ромските общности и обществото като цяло относно враждебното слово и подбуждането към дискриминация, насочена към роми, и овластяване на жертвите на дискриминация за защита при накърняване на човешките им права като важна предпоставка за възобновяване доверието в институциите на правосъдната система.

Участници са Даниела Михайлова, представители на Комисията за защита от дискриминация и Омбудсмана, Александър Кашъмов. За перспективата на единствената правозащитна медия в България, която информира обществото за проблемите на малцинствените групи в страната, ще говори главният редактор на Маргиналия Юлиана Методиева.

Основни тези теми на заключителното събитие ще бъдат представени и основните изводи в доклада на фондация Институт Отворено общество за обществените нагласи към политиките за ромска интеграция 2023г..

Ето някои акценти от доклада

Мнозинството български граждани одобряват провеждането на различни по обхват политики за интеграция на ромите и са съгласни, че е добре да има повече роми, които да стават студенти (77%), учители (62%), журналисти (62%), медици (59%) и полицаи (53%). С почти пълна подкрепа сред обществото (близо 80%) се ползва идеята държавата да предприеме мерки, които да насърчават повече ученици от ромски произход да се явяват на матури, което би отворило вратата за продължаване на обучението им във висше училище. Над половината от анкетираните (51%) също така изразяват подкрепа за идеята държавата да насърчава със стипендии повече роми да стават студенти.

В доклада се отбелязва, че въпреки продължаващите негативни стереотипи спрямо ромите, поне на декларативно ниво над половината от пълнолетните български граждани са на мнение, че е важно обществото да насърчава интеграцията на ромите (57%). Сходен дял от българските граждани (54%) изразяват подкрепа и за намеса на държавата срещу публична реч, която изразява агресия, омраза или неодобрение спрямо различни малцинства.

Мнозинството граждани също така смятат, че трябва да има повече програми за подпомагане на бедните, независимо от коя етническа група са (63%), като в същото време не одобряват държавата да премахва незаконни жилища на социално слабите без да има ангажимент да им предложи алтернатива (59%). За 70% от анкетираните сегашното положение по отношение на жилищните условия е неприемливо и държавата не следва да бездейства.

Гражданите обаче са разделени по въпроса за изграждането на повече социални жилища, в които да се настаняват бедни роми, обитаващи незаконни постройки, както и за облекчаване на достъпа до кредити за такива домакинства. В мнозинството си гражданите не одобряват държавата да поеме разходите за узаконяване на жилищата на хора в бедни квартали с незаконно строителство.

Данните показват, че подкрепата за това ромите да имат предавания на своя език по националната телевизия или да го изучават в държавните училища остава ограничена до около 20-25% и непроменена за последните 15 година – от началото на членството на България в ЕС. До голяма степен устойчиви остават и нагласите по отношение на това дали ромите трябва да имат право на свои представители в парламента (49% подкрепа през 2023 година при 43% през 2008г.) и дали да могат да създават свои организации за запазване и развитие на културата си (59% подкрепа през 2023 година при 65% през 2008г.) .

Нагласата към разглежданите политики в общи линии е останала непроменена поне за периода от присъединяването на България към ЕС до края на 2023 г. Този факт е
съзвучен с устойчивото присъствие на негативни нагласи и стереотипи спрямо ромите, които макар и да се влияят в краткосрочен план в благоприятна или неблагоприятна посока от обществени събития, в по-дългосрочна перспектива изглеждат доста устойчиви.
Политиките за подпомагане на ромите да развиват своята култура е сфера, в която подкрепата е значително по-висока от съпротивата. В сферата на образованието също има политики, които се радват на подкрепата на мнозинство, като това е по-подчертано в сферата на училищното образование отколкото на висшето.

Пълен текст на доклада Обществени нагласи към политиките за ромска интеграция  през 2023 г.