Млади хора, напускащи институционална грижа
Доклад от изследване: Млади хора, напускащи институционална грижа: Картографиране на умения, пропуски в знанията и лидерски потенциал
Автор: доц. д-р Алексей Пампоров, ИФС-БАН
СНЦ „Инициатива за равни възможности“
София, 2026
Млади хора, напускащи институционална грижа: картографиране на умения, пропуски в знанията и лидерски потенциал
Кратко представяне на основните изводи и препоръки
Докладът е разработен от доц. д-р Алексей Пампоров (ИФС-БАН) в рамките на проекта „Тихия герой: от живот в грижа към живот с кауза“, реализиран от СНЦ „Инициатива за равни възможности“ с финансовата подкрепа на Фонд „Мечтата на Таня“, насочен към подкрепа за младите хора в началото на техния самостоятелен живот.
Проблем и цел на изследването
През последните две десетилетия България реализира мащабен процес на деинституционализация, насочен към реформа на големите институции за деца чрез развитие на услуги в общността, приемна грижа и центрове за настаняване от семеен тип. Тази трансформация се разглежда като един от значимите успехи на публичните политики в областта на закрилата на детето. Въпреки това, докладът показва, че преходът към самостоятелен живот на младите хора след напускане на грижа остава недостатъчно изследван, непоследователно подкрепен и силно зависим от местния капацитет на отделните общини и организации.
Докладът представя качествено изследване, базирано на случаи от София, Стара Загора, Перник, Лом, Пещера и Сливен, което анализира нуждите, предизвикателствата и възможностите пред младежи с опит в институционална грижа, както и пропуските в съществуващите политики и услуги. Изводите от изследването не следва да бъдат разглеждани като статистически представителни на национално ниво, а като задълбочен анализ на конкретен местен контекст и преживявания. Изследването поставя фокус върху етапа преди и след извеждането от системата – момент, в който много млади хора се изправят пред необходимостта самостоятелно да осигурят жилище, доходи, образование, работа и социална подкрепа, без стабилна семейна или институционална мрежа около себе си. Въпреки наличието на отделни работещи практики в изследваните общини, липсва координиран национален механизъм, който да гарантира последователен и устойчив преход към независим живот. Това създава риск от социална изолация, бедност, жилищна несигурност и прекъсване на връзката с подкрепящите услуги именно в най-критичния момент от навлизането в зряла възраст.
Методология
Изследването е проведено в София, Стара Загора, Перник, Лом, Пещера и Сливен. Използван е качествен изследователски подход с активно участие на младежите и местните общности. Събрани са данни чрез биографични интервюта с млади хора, напуснали грижа, фокусирани групови дискусии с младежи в риск от напускане на ЦНСТ, както и проблемно ориентирани интервюта с представители на институции и неправителствени организации.
Ключови изводи
Изследването показва липса на координиран национален механизъм за преход към независим живот. Практиките и нивото на подкрепа варират значително между различните общини и зависят от местния административен капацитет и наличието на активни неправителствени организации.
Стара Загора се откроява като пример за относително устойчив модел чрез наличие на преходни и наблюдавани жилища и по-добра координация между институции и услуги. В други общини, включително Лом и Пещера, подобни възможности са ограничени или липсват.
Младежите описват прехода към самостоятелен живот като период на висока тревожност и несигурност. Основните предизвикателства са свързани с достъпа до жилище, финансова стабилност, заетост и липса на дългосрочна емоционална подкрепа.
Изследването установява също, че подготовката за напускане на грижа често остава формална и административно ориентирана, вместо да развива практически умения за самостоятелен живот, финансова независимост и социална адаптация. Макар в нормативната рамка да съществуват различни механизми за подкрепа – включително достъп до социални услуги, жилищно настаняване, образование и заетост – тяхното прилагане е неравномерно, а реалният достъп често зависи от местния капацитет, активността на отделни професионалисти или наличието на неправителствени организации.
Докладът показва, че деинституционализацията в България не може да бъде оценявана единствено чрез броя закрити институции или разкрити услуги в общността. Истинският успех на реформата зависи от способността на системата да осигури устойчив преход към независим, достоен и социално включен живот след напускане на грижа.
Липсата на последователна и дългосрочна подкрепа увеличава риска младите хора да изпаднат в бедност, жилищна несигурност, социална изолация, насилие или експлоатация именно в периода, в който се очаква да изградят своята автономност и житейска стабилност.
Основни препоръки
Докладът подчертава необходимостта от създаване на координиран национален механизъм за преход към независим живот, който ясно да разписва ролите и отговорностите на институциите, ангажирани с подкрепата на младите хора след напускане на грижа. Изследването показва, че липсата на последователност и координация между социалните услуги, образователната система, жилищната политика и мерките за заетост често води до прекъсване на подкрепата именно в най-критичния момент от навлизането в зряла възраст.
Особен акцент се поставя върху необходимостта от разширяване на мрежата от преходни и наблюдавани жилища, включително в общини, в които подобни услуги липсват или функционират ограничено. Данните от изследването показват, че жилищната несигурност е един от основните фактори, които поставят младите хора в риск от социална изолация, бедност и зависимост от неформални и често нестабилни мрежи за подкрепа.
Докладът препоръчва също осигуряване на дългосрочна психологическа и менторска подкрепа, насочена към изграждане на увереност, социални умения и устойчиви връзки с подкрепящи възрастни. Интервютата с участниците показват, че много млади хора напускат системата с усещане за самота, тревожност и несигурност относно способността си да се справят самостоятелно.
Наред с това изследването подчертава необходимостта от по-добър достъп до общински жилища, образование, професионално обучение и програми за заетост, както и развитие на практически умения за самостоятелен живот, финансова грамотност и управление на ежедневни отговорности. Подготовката за напускане на грижа следва да бъде разглеждана като процес на постепенно изграждане на автономност, а не като еднократна административна стъпка.
Като ключов елемент от устойчивата реформа докладът откроява и необходимостта младите хора да бъдат включвани като активни участници в разработването, прилагането и оценката на политиките и услугите, които ги засягат. Изследването показва, че именно техният опит предоставя най-ясна перспектива за реалните дефицити и работещите механизми на подкрепа.
Реализиран в рамките проект "ТИХИЯТ ГЕРОЙ: От живот в грижа към живот с кауза" на осъществява от Сдружение „Инициатива за равни възможности“ с подкрепата на Фонд „Мечтата на Таня“ и спомоществователството на Швейцарска фондация за филантропия.